Избери град
- Москва
- Санкт Петербург
- Абакан
- Александров
- Анапа
- Архангелск
- Астрахан
- Азов
- Барнаул
- Белгород
- Белорецк
- Благовещенск
- Боголюбово
- Братск
- Брянск
- Чебоксари
- Челябинск
- Череповец
- Черкаск
- Чита
- Екатеринбург
- Елабуга
- Геленджик
- Гороховец
- Грозни
- Гус-Хрустални
- Иркутск
- Иваново
- Ижевск
- Калининград
- Калуга
- Казан
- Кемерово
- Хабаровск
- Ханти-Мансийск
- Кинешма
- Киров
- Кисловодск
- Кострома
- Краснодар
- Красноярск
- Курган
- Курск
- Липецк
- Магнитогорск
- Мишкин
- Мурманск
- Муром
- Набережние Челни
- Находка
- Налчик
- Нефтеюганск
- Нижнекамск
- Нижневартовск
- Нижни Новгород
- Нижни Тагил
- Новокузнецк
- Новоросийск
- Новосибирск
- Омск
- Орел
- Оренбург
- Палех
- Пенза
- Переславъл Залески
- Перм
- Петропавловск-Камчатски
- Петрозаводск
- Плес
- Псков
- Пятигорск
- Ростов Велики
- Ростов на Дон
- Рязан
- Самара
- Саранск
- Саратов
- Сергиев Посад
- Шахти
- Смоленск
- Сочи
- Старая Руса
- Ставропол
- Сургут
- Суздал
- Сиктивкар
- Таганрог
- Тамбов
- Тоболск
- Толиати
- Томск
- Тула
- Твер
- Тюмен
- Углич
- Уфа
- Улан-Уде
- Уляновск
- Валдай
- Велики Новгород
- Владимир
- Владивосток
- Волгоград
- Вологда
- Воронеж
- Виборг
- Шуя
- Холуй
- Якутск
- Ярославъл
- Йошкар-Ола
- Южно-Сахалинск
Санкт Петербург
Санкт Петербург (на руски: Санкт-Петербург, [sankt pʲɪtʲɪrˈburk]) е град от федерално значение в Русия, разположен в северозападната част на страната, при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море. Между 1914 и 1924 година Санкт Петербург носи името Петроград, от 1924 до 1991 година - Ленинград, а разговорно е наричан също Питер и Петербург.
За хотели в този град
Карта на Петербургското метро
Летище Пулково
Основан на 27 май 1703 година от цар Петър I, Санкт Петербург е столица на Руската империя в продължение на повече от два века (1713-1728, 1732-1918), с изключение на четиригодишния период 1728 - 1732, когато Петър ІІ премества столицата в Москва. След Октомврийската революция, на 5 март 1918 год. от съображения за сигурност Ленин отново премества столицата в Москва, но и днес градът често е наричан "северната столица" на Русия. С 4,6 милиона жители днес градът е втори по население в страната след Москва и е сред важните европейски културни и научни средища, както и главното руско пристанище на Балтийско море. Тук е седалището на Конституционния съд.
Санкт Петербург често е определян като най-западният град на Русия в културен смисъл.Чисто географски, това е най-северният град с население над 1 милион души в света. Историческият център е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В Санкт Петербург се намира и Ермитажът, най-големият музей на изкуството в света.
Забележителности
За екскурзии в този град
Санкт Петербург е вторият по големина град в Русия с 4.7 млн. жители. Благодарение на своето благоприятно географско разположение на брега на Финския залив градът се превръща в главно морско и речно пристанище на Русия. Санкт Петербург има 86 канала и реки, над 580 моста, 23 подвижни моста, 42 острова. Най-голямата река е Нева, дължината и само в рамките на града е 32 км.
Основан от Петър Велики през 1703 година, за да бъде „прозорецът към Европа”, Санкт Петербург съчетава завладяващото руско наследство с очевиден европейски облик. Смятан за културното сърце на Русия, Санкт Петербург има репутацията на един от най-великите градове на Европа. През 1990 година историческият център на Петербург и неговият дворцово-парков ансамбъл, наброяващи общо около 4000 изтъкнати архитектурни, исторически и културни паметници, бяха включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Санкт Петербург заема специално място в историята на Русия. За повече от 200 години – от 1712 до 1918 г. той е столица на Русия. Градът сменя името си 3 пъти: през 1914 е преименуван на Петроград във връзка с надигащите се антигермански настроения по време на Първата световна война. През 1924 г. градът е наречен Ленинград по името на вожда на революцията Ленин. През 1991 година градът възвръща първоначалното си име.
Най-голямото изпитание идва по време на Втората световна война, когато градът, тогава с името Ленинград, изтърпява 900-дневна блокада от нацистките сили. Над 470 000 жители умират от глад и студ или са убити от вражеските снаряди. Войната още не е свършила, но Ленинград започва да се възстановява от трагичните години на Блокадата и нанесените от нея рани. Някои от градските музеи, такива като Двореца на Петър Велики отново отварят врати още през 1944 тодина. В процеса на възстановяването, в отличие от много други градове, Ленинград не е модернизиран, а е възстановен във вида си от предвоенния имперски период. Дворците Петерхоф и Пушкин са напълно разрушени по време на блокадата, но са педантично реконструирани съгласно оригиналните планове.
През 1991 г., след проведен градски референдум, градът възвръща първоначалното си име – Санкт Петербург. Днес Санкт Петербург е съвременен, бързо растящ икономически, политически и културен център на Русия.
Крепостта „Петър и Павел” и църквата „Павел и Петър” са построени в началото на 18-ти век на брега на река Нева. Високата 122.5 м камбанария се смята за най-високата архитектурна група в града. Църквата е служила за гробница на руските императори от Петър Първи до Александър Трети. Крепостта „Петър и Павел” никога не е изпълнявала своите отбранителни функции. В завяна на това става един от главните политически затвори. Един от първите затворници в крепостта е бил синът на Петър Първи – Алексей. Наблизо е Монетния двор, където се секат медни, сребърни и златни монети. От Наришкината кула на крепостта всяка сутрин се чува изстрела на оръдие, което напомня на жителите на града да си сверят часовниците.
Адмиралтейството
Първоначално Адмиралтейството е било една от първите сгради, построени в Санкт Петербург. Проектирано е като корабостроителница, където са построени някои от първите кораби на руския балтийски флот. Адмиралтейството също така е укрепено с цел да бъде допълнително защитно съоръжение за новопридобитите територии в делтата на Нева. Съвременната сграда на Адмиралтейството, която виждаме днес е построена между 1806 и 1823 година от архитект Адриан Захаров, който следвайки оригиналния проект на сградата я превръща в чудесен пример на руския имперски стил, с редици от бели колони, чудесни релефни детайли и многобройни статуи. Позлатеният шпил на Адмиралтейството и особено неговият „кораблик-ветропоказател” е още един ориентир и широкоизвестен символ на града. Кулата на Адмиралтейството, завършваща на върха с позлатения шпил е събирателна точка на три от главните улици на града: Невски проспект, Гороховая улица и Вознесенски проспект. До 1917 година Адмиралтейството е седалище на морския флот, а днес е флотски колеж.
Александровската колона на Дворцовия площад е проектирана от френския архитект Огюст дьо Монферан и е построена между 1830 и 1834 година. Паметникът е висок 155 фута и 8 инча и завършва на върха със статуя на ангел държащ кръст /смята се, че лицето на ангела е модел на образа на император Александър I/. Колоната е направена от еднороден монолит от червен мрамор, висока е 83 фута и 6 инча, а диаметърът и е около 11 фута и 5 инча. Истински инженерен подвиг е факта, че тази огромна колона, тежаща невероятните 1 322 760 пуда /600 тона/, е издигната за много кратко време и без помощта на съвременни кранове и инженерни съоръжения.
Бронзовият конник, впечатляващ паметник на основателя на Санкт Петербург Петър Велики, се издига на Сенатския площад, с лице към река Нева и е заобиколен от Адмиралтейството, църквата „Св. Исак” и сградите на бившия Сенат и Синод – гражданският и религиозният управителен орган на предреволюционна Русия. Паметника е построен по нареждане на императрица Екатерина Велика в знак на почит към нейния предшественик на царския трон, Петър Велики. Бидейки германска принцеса по рождение тя е имала голямо желание да осигури линия на приемственост с ранните руски монарси. По тази причина върху паметника се чете надпис на руски и на латински: На Петър Първи от Екатерина Втора. Тази конна статуя на Петър Велики, създадена от известния френски скулптур Етиен Морис Фалконе, изобразява най-изтъкнатия реформатор на руската държава като римски герой. Пиедесталът е направен от монолитен къс от червен мрамор издялан във формата на скала. От върха на тази скала Петър галантно води Русия напред, докато неговият кон е стъпил върху змия , която представлява враговете на Петър и неговите реформи.
Историческия крайцер „Аврора” е превърнат в музей и е закотвен срещу хотел Санкт Петербург. Построен в Санкт Петербург между 1897 и 1900 тодина, той взема активно участие в Руско-японската война от 1904-1905 година и участвува в битката при Цушима, в която по-голямата част от руския тихоокеански флот е била унищожена. По време на Октомврийската Революция от 1917 г. „Аврора” е дала знак с бял пушечен изстрел за започване на атаката на Зимния Дворец, тогавашната резиденция на бездействащото временно правителство. Корабът е грижливо реставриран и понастоящем се използва като открит музей и тренировъчен кораб за кадетите от близкото Нахимовско морско училище.
Невски проспект е главният булевард на Санкт Петербург и една от най-известните улици в Русия. Пресичайки историческия център на града, той тръгва от Адмиралтейството към Московската гара и след това, след лек завой стига до манастира „Александър Невски”. В най-ранните дни на Санкт Петербург той е бил просто началото на пътя към древния град Новгород, но бързо се изпълва с красиви сгради, площади и мостове и се превръща в централна улица на оживения, бързо растящ град. По протежението на Невски проспект са наредени едни от най-впечатляващите сгради на Санкт Петербург – Казанския събор, живописната, в руски стил църква „Спас на крови”. Непосредствено до Невски проспект, в съседство с Гранд Хотел Европа, се намират Площадът на изкуствата и Руският музей. По-надолу по улицата може да се открият Гостиный двор – най-големият универсален магазин в града, Руската национална библиотека, един впечатляващ паметник на Екатерина Велика и Аничковия мост, украсен с 4 конни статуи. Невски проспект е също така и главна търговска улица и център на развлекателния и нощния живот на града.
Мариинския оперен и балетен театър
Световно известният Мариински театър, познат в съветските времена като Театър за опера и балет „Киров”, въвръща първоначалното си име през 1992 година. Настоящата сграда е построена през 1859 година. В предреволюционните времена театърът е под егидата на императорската фамилия и дава сцена за изява на някои от най-известните руски представители на оперното и театралното изкуство. Сградата, с нейните 1625 седящи места е пострадала сериозно по време на войните, но през 1944 г. е възстановена. От тогава театърът поддържа своята висока репутация и се гордее особено със своя класически балет. Театърът достига забележителни висоти в международен план под ръководството на Юрий Темерканов и настоящия главен диригент и артистичен директор Валери Гергиев.
Катедралната църква „Св. Исак” е истинско архитектурно чудо. Реализирана по проект на френския архитект Огюст Монферан с идеята да бъде главната църква на Руската империя тя е била строена цели 40 години /1818 – 1858 г./. Декорирана е много умело с различни архитектурни детайли от лапис, малахит и най-добрите видове мрамор.В интериора на църквата могат да се видят икони изработени чрез използването на мозаичната техника. Иконостатсът – иконната стена, която разделя олтара от останалата част на църквата е украсен с 8 малахитови и 2 колони от лапис лазули. Църквата се издига на височина 101.5 м и побира повече от 14 000 души. Колоните са направени от монолитни късове червен гранит и тежат по 80 тона всяка. През 1928 г. църквата е затворена, за да бъде превърната в музей на атеизма, но през 1986 г. отново е предадена на църковните власти. Днес тя функционира като музей, но на най-значимите религиозни празници в нея се провеждат и църковни служби. Позлатеният купол на храма доминира над небето на Санкт Петербург и се вижда от целия град. Посетителите могат да се изкачат по стълбата с около 300 стъпала, за да достигнат панорамната площадка в основата на купола, откъдето се разкрива спираща дъха гледка към целия град.
Казанския събор
Разхождайки се по Невски проспект човек не може да пропусне да види впечатляващата сграда на Казанския катедрален храм. Изградена между 1801 и 1811 година по проект на руския архитект Андрей Воронихин църквата се отличава с внушителните си размери и каменната колонада обгръщаща малка градина с фонтан по средата. При проектирането и архитектът е вдъхновен от Базиликата „Св.Петър” в Рим и я замисля като главната православна църква на Русия. След войната от 1812 година и разгрома на Наполеон църквата става паметник на руската победа. Похитените вражески знамена са поставени в храма, а известният фелдмаршал Михаил Кутузов, който спечелва най-важната военна кампания през 1812 година е погребан в него.Катедралния събор получава името си от чудодейната икона на Казанската Света Богородица, която се съхранява в него чак до втората половина на 30-те години на 20-ти век.
Катедрален храм „Спас на крови” е чудесна църква в руски стил построена през 1883 година на мястото, където е убит от терористична бомба император Александър ІІ. Изграждането на църквата е почти изцяло финансирано от императорското семейство и хиляди частни дарители. Както вътрешната част, така и външната са украсени с невероятни мозайки, проектирани и изпълнени от най-изтъкнатите руски художници от това време – Васнецов, Нестеров и Врубел. Интересен факт е, че въпреки очевидно руският и облик, нейният главен архитект, А.Парланд, не е руснак по рождение. Външният вид на храма напомня Московската църква „Св.Василий”. Уникалният и интериор е бил затворен за дълъг период, поради необходимостта от реставрация и е открит за посетители чак към края на 90-те години на миналия век. Много негови фрагменти са изпълнени от различни видове яспер, родонит и мрамор, а кубетата са покрити със скъпоценни камъни.
Зимният Дворец и Ермитажа са били главната резиденция на руските царе от 1760 година. Прекрасното разположение на брега на река Нева и бароковият стил на двореца го превръща в една от най-впечатляващите атракции на Санкт Петербург. Много посетители го знаят като главната сграда на Музея Ермитаж. Триетажният, изпълнен в зелено и бяло дворец е чудо на бароковата архитектура с 1786 врати, 1945 прозореца и 1057 елегантно и разточително декорирани зали и стаи, много от които са отворени за посещение на туристи.
Зимният Дворец е построен между 1754 и 1762 година за императрица Елисавета, дъщеря на Петър Велики. Елисавета умира преди дострояването на Двореца и само Екатерина Велика и нейните наследници имат щастието да се радват на разкошния интериор на Двореца. Днес, Зимният Дворец, наред с други четири сгради, наредени една след друга по брега на реката приютяват огромната колекция на Ермитажа.
Ермитажът е най-голямата художествена галерия в Русия и е сред най-големите и авторитетни музеи на изкуствата в света. Музеят е основан през 1764 година от Екатерина Велика, която закупува колекция от 255 платна от германския град Берлин. Днес, Ермитажът съхранява повече от 2.7 млн експоната и предлага на посетителите различни произведения на изкуството и артефакти от целия свят. В колекцията на Ермитажа са творби от Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел и Тициан, уникална сбирка на Рембранд и Рубенс, много творби на френските импресионисти Реноар, Сезан, Мане, Моне и Писаро, многобройни платна на Ван Гог, Матис, Гоген и някои скулптури на Роден. Колекцията е както богата, така и разнообразна и е основна спирка за всички любители на изкуството и историята. Експертите са изчислили, че ако човек отдели по една минута на всеки изложен експонат в този музей, то ще са му необходими 11 години, за да ги види всичките.
Меншиковия Дворец
Александър Меншиков /1673 – 1729 г./, любимец и компаньон на Петър Велики е бил от незначителен прозход, но е бил бързо издигнат от Петър Първи и става дук и губернатор на Санкт Петербург. Като губернатор той получава огромен дворец на Василевския остров, където е живял. Дворецът е бил най-луксозната къща построена в града и далеч превъзхожда резиденцията на самия Петър Велики. По тази причина тя е избрана да изпълнява редица официални функции. След смъртта на Петър през 1725 година на практика Меншиков управлява страната в продължение на 2 години, до 1727 година, когато е обвинен в кражба на хазната и е изпратен на заточение в Сибир с цялото си семейство. В днешно време, с напълно реставриран интериор, Дворецът съхранява колекция от руски културни артефакти от началото на 18-ти век.
Михайловския Дворец и Руският музей
Белоколонният Михайловски Дворец е бил построен между 1819 и 1825 година за Великият херцог Михаил, брат на императорите Александър I и Николай I. Към края на 19-ти век Дворецът е купен от правителството, за да се превърне в Руски музей на Александър III през 1898 година. В началото на 20-ти век е добавено едно ново крило, наречено Беноа, за да може да се побере разрастналата се колекция. Руският музей е отличен избор за онези, които се интересуват от изкуството на Русия от 12-ти до средата на 20-ти век. Колекцията на музея може са бъде сравнена само с тази на известната Третяковска галерия в Москва. Тя е невероятна и наброява над 320 000 творби – като се започне от икони от 12-ти век до платна на художниците от 20-ти век Шагал и Малевич.
Петерхоф /Петродворец/ - една от най-известните и популярни атракции за гостите на Санкт Петербург е плод на желанието на Петър Велики да изгради императорски дворец в околностите на неговия нов град. Петерхоф, което означава Петровият двор на немски език, става впоследствие място за Дворецът Монплезир и Големият Дворец. Имението е еднакво популярно и при внучката на Петър, императрица Елисавета, която заповядва да разширят Големия Дворец и особено парковата част и известната система от фонтани, в това число изключително атрактивната Голяма каскада.
Големият Дворец на Петерхоф е замислен като централна сграда на архитектурния ансамбъл. Оригиналната постройка е дело на архитекта Жан Баптист льо Блонд и е изградена през 1721 година. Междувременно, вдъхновена от неуморния ентусиазъм на Петър Велики е извършена огромна работа по инфраструктурата около двореца, в това число оформлението на Долния парк, прокопаването на Морския канал и изграждането на Монплезир, Двореца Марли и по-голямата част от Ермитажа. Оригиналният Дворец е бил нещо неадекватно на заобикалящото го великолепие, затова Петър дава указания на архитектите да разширят сградата. Работите са пракратени след смъртта на Петър през 1725 година до качването на трона на дъщеря му Елисавета през 1740 година. Елисавета възлага на Бартоломео Растрели, който вече е изпълнил Летния Дворец в Санкт Петербург, да построи великолепен царски дворец. Резултатът е една наистина изключително елегантна и учудващо компактна сграда.
Фонтаните на Петерхоф са една от най-известните туристически атракции на Русия. Най-впечатляващият от тях, Голямата Каскада, който тръгва от Големия Дворец към Морския канал включва 64 различни фонтана и повече от 200 бронзови статуи, барелефи и други декоративни скулптурни елемента. В центъра се издига възхитителната статуя на Самсон на архитекта Растрели. Ежегодното официалното пускане на фонтаните на Петерхоф, което обикновено става в края на месец май,е фестивал продължаващ през целия ден, с класическа музика, фойерверки и други изпълнения, като различните секции на фонтаните се включват една по една.
Царское село /Пушкин/ е другото от двете извънградски имения на царската династия Романови. Наред с Петерхоф именно Царское село е това, което като величие и изключителност превъзхожда дори Френския Версай. В Царское село човек може да открие два големи и наистина изключителни дворци, и двата заобиколени от обширни паркове и градини с разнообразна и завладяваща декоративна архитектура.
Екатерининския Дворец е несъмнено най-голямата атракция на Царское село, особено известен с изключителната си Кехлибарена стая. Градът Пушкин, който обгражда имението Царское село, е най-очарователното предградие на Санкт Петербург. Градчето има няколко места свързани с Александър Пушкин, в това число музей в бившия императорски лицей, където той е учил.
Дворецът е завършен през 1756 г. и изобилствува с изкусно декорирани синьо-бели фасади с позлатени атланти, кариатиди и пиластри. Вътрешната част на Двореца е не по-малко впечатляваща. Акцентите са т.нар. Златна анфилада, Голямата зала, позната също като Зала на светлината, Портретната зала с чудните портрети на Екатерина и Елисавета, Картинната галерия, в която почти всеки инч от пространството по стените е покрит с великолепни платна от 17-ти и 18-ти век и, разбира се, легендарната Кехлибарена стая. За да изпълни тази стая Растрели използва пана от кехлибарените музайки, подарени на Петър от пруския крал Фридрих-Вилхелм I като ги допълва с позлатени дърворезби, огледала, мозаични пана създадени от флорентински и руски майстори /общо 450 кг кехлибар/, а също така и мозайки от скъпоценни камъни от Урал и Кавказ. Стоята е завършена през 1770 година. През 1941, когато германските войски завземат Царское село, Кехлибарената стая е опразнена за 36 часа, а имуществото и пренесено с кораб в Кьонигсберг. Каква е съдбата му е неизвестно.
През 1982 година започва възстановяването на Кехлибарената стая и продължава повече от 20 години на стойност 12 млн щатски долара. Отворена е през 2003 година в присъствието на президента Владимир Путин и германския канцлер Герхард Шрьодер.
Екатерининския парк е важна част от архитектурния и парков ансамбъл на Царское село. Паркът е особено забележителен с елегантните си павилиони строени през 18-ти и 19-ти век от архитектите, участвали в изграждането на Екатерининския Дворец.
Павловск е най-младото от големите извънградски царски имения в околностите на Санкт Петербург. Наречен на името на император Павел, син на Екатерина Велика този чудесен неокласически дворец и обширните му паркове са отражение на неговия вкус. Макар, че му липсва разкоша на Царское село и Петерхоф, Павловск си струва да бъде посетен заради съкровищата в елегантния дворец и заради очарователния парк, който е един от най-големите в Европа.