Забележителности

За екскурзии в този град

Москва, столицата на Руската федерация, е един от главните световни мегаполиси с население над 10 млн. жители. Той е най-важният  индустриален, финансов и бизнес център на страната.

Москва е град с богати исторически и културни традиции, привличащ милиони туристи от целия свят. Първото споменаване на Москва в историческите хроники датира от 1147 година. По това време той е бил основан като селище от Княз Юрий Долгоруки. Голям паметник на основателя на Москва се издига сега на една от главните улици на руската столица – Тверская.

Най-старата част на града ни отвежда към епохата на цар Иван ІV, влязъл в историята с прозвището Грозни, когато започва интензивното каменно строителство, а религиозния и културен живот изживява истински подем. За съжаление няколко жестоки пожара причиняват сериозни щети на Москва, при което оцеляват много малко от построените сгради.

Повечето от забележителностите на града са архитектурни паметници, строени през 15-18-ти векове, но се срещат и такива от по-ранни периоди: напр. някои от катедралите на Кремъл, манастири, имения на боляри и князе. Съществени промени настъпват при царуването на Петър І, който през 1712 г. премества столицата на Русия в новопостроения град Санкт Петербург. Москва възвръща статута си на руска столица чак през 1918 г.

Москва играе решаваща роля при победата на Русия срещу нашествието на Наполеоновите войски през 1812 г. Събитията от тези дни са пресъздадени в Бородинската панорама – музей, който е включен в маршрута на панорамния тур на руската столица. След битката при Бородино армията на Наполен настъпвайки към Москва открива, че градът е изоставен от неговите жители. Те заминават заедно с отстъпващите руски войски и опожаряват домовете си, за да не попаднат в ръцете на френските завоеватели. Едномесечния престой на Наполеоновата армия в разрушения град я принуждава да се оттегли от Москва, а по-късно и от Русия.

Към края на 19-ти век ролята на Москва в културния живот на Русия нараства, построени са много нови музеи, художествени галерии, открити са нови театри. Сред тях най-известни са Пушкиновият музей на изящните изкуства, Третяковската художествена галерия, Болшой и Малий театър.

Коренни промени в архитектурния облик на Москва настъпват в годините след  установяване на съветската власт, когато много стари сгради са съборени до основи, а на тяхно място се издигат нови в типичния съветски архитектурен стил. Сред тях са седемте високо-издигащи се постройки, наречени Сталинските небостъргачи.

През последното десетилетие Москва претърпява значителни промени. Тези, които са посещавали за последен път града преди 7-8 години ще бъдат поразени от многото положителни промени. Много от историческите паметници са напълно реконструирани, включително Храма на Св. Спасителя, Възкресенската порта и Казанския събор на Червения площад. За туристите и гостите на града са открити нови пешеходни и паркови зони с голям брой сувенирни магазини, кафенета и ресторанти. Всяка година нови хотели отварят врати – както луксозни, част от световни хотелски вериги, така и малки частни хотели.

Москва има удобен и евтин обществен транспорт. Най-лесният начин да се достигне до всяка точка на града е, несъмнено, московското метро с неговите 160 станции и 11 линии с обща дължина над 260 км. Всеки ден от 05:35 сутринта до 01:00 ч. ,когато се затваря, метрото превозва над 10 млн. пътници. Московското метро е не само удобен обществен транспорт, но художественото оформление на неговите станции ги прави интересни места за посещение. Свидетелство за това са и наградите на някои от тях, получени на международни изложения в Брюксел и Париж. Посещението на метрото е също включено в Московската екскурзионна програма.

Москва е основната входна врата на Русия и начален пункт за голяма част от екскурзионните маршрути на Русия: Санкт Петербург, древните градове от т.нар. „Золотое кольцо”, Сибир, Езерото Байкал, Кавказ, Трансибирската железница.

 МОСКОВСКИЯ КРЕМЪЛ

От най-ранни времена Кремъл е служил като крепост, предназначена да брани града от нашествията на враговете. Той е обграден от висока стена от червени тухли с обща дължина 2235 м. По нейното протежение има 20 отбранителни кули, като никоя от тях не се повтаря. Най-известна е Спаската кула с часовника с диаметър повече от 6 метра. Първите каменни църкви се появяват през 14-ти век, а голямото строителство на Кремъл започва през 15-ти век. На Катедралния площад посетителят може да се запознае с няколкото църкви от това време, построени с участието на на най-добрите италиански архитекти. Най-красиви са „Успение Богородично” и „Св.Архангел” – със позлатени куполи и зидове от бял камък. Известни са със своите шедьоври на старата руска църковна стенопис и иконопис.

Камбанарията на Иван Велики привлича вниманието на всички туристи. Чак до началото на 20-ти век това е най-високата сграда в Москва – 81 м. Има един стар руски израз: висок колкото Иван Велики.

Измежду катедралите може да се открие и Грановитата Палата, използвана на времето за банкети уреждани от Руските царе след церемонията по коронясването. В нея също така са устройвани приеми на чуждестранни посланици, а така също чествания, държавни конференции и повечето от най-важните царски церемонии.

Големият Кремълски Дворец е служил за резиденция на руските императори при техните визити в Москва. Той е бил построен през 1849 г. от Константин Тон, същият архитект, който е проектирал известният Храм Св. Спасителя. Дворецът има 760 стаи и зали, като особено известна е Георгиевската зала.

Оръжейната палата в началото е била склад и работилница, в които са се изработвали и съхранявали различни видове оръжия. Настоящата сграда е издигната през 19-ти век и в днешно време е съкровищница на уникални сбирки – художествени предмети на изтъкнати майстори, изработени от злато и сребро. Една от тях изобилства от царски регалии с драгоценни камъни – корони, скиптъри и др. Музеят се гордее с оригиналните тронове на руските царе и луксозните рокли на руските императрици. Един от най-ценните екземпляри е Шапката на Мономах, наследствена корона за коронясване на руските царе, декорирана със скъпоценни камъни и кожа. Според легендата тази корона е била изпратена от византийския император Мономах на Великия Киевски княз Владимир Мономах.

Елмазният фонд на Русия, постоянна експозиция на Оръжейната палата, се гордее с уникалната си колекция от скъпоценни камъни и бижутерийни предмети от 18-ти и 19-ти векове: руски диаманти и брилянти, колекция от самородни късове злато и платина.   

Цар-пушка и Цар-камбана се считат за чудеса на руското леярско изкуство. Бронзовият 40-тонен Цар-пушка е излят през 16-ти век. Някои източници сочат, че оръдието е наречено така, заради огромния му размер, други – по името на убития Фьодор Иванович, син на цар Иван Грозни, чийто лик е изобразен върху цевта на оръдието. То е стояло на кремълската стена, но съгласно наличната информация никога не е стреляло. Цар-камбана е също с впечатляващи размери. Това е най-голямата камбана в света. Тежи 12 000 пуда /над 200 тона/, и е висока 6 м. Правен е опит да бъде вдигната, но неуспешно, а по време на пожар през 1737 г. камбаната се пуква и 11.5 тонно парче се откъсва от нея, което сега е поставено на пиедестала до камбаната.

Червеният площад е централният площад на града и заедно с Кремъл е визитната картичка на града. В миналото площадът е наричан Торг – търговско място и чак в средата на 17-ти век е наречен със сегашното си име.В староруския език думата червен означава красив, по същия начин красивите момичета били наричани  „красные девочки”.

Точно срещу Спаската врата се издига една платформа зад ограда от ковано желязо – Лобно място, където са били оповестявани важни царски укази и други документи, в това число и присъди. Но тя не е служила за екзекуции, за тази цел е имало друго място.

Истинско украшение на Червения площад е църквата „Св.Василий Блажени”. Тя е издигната по времето на цар Иван Грозни по случай подчиняването на Казанското царство от руската държава. Нейната необикновена архитектура с многоцветни куполи, обединени в обща група, оригинални декоративни форми и жизнерадостни цветове приковават погледите на посетителите  и радват окото.

Част от ансамбъла на Червения площад е и паметника на Минин и Пожарски, които в началото на 17-ти век предвождат освободителното движение на руския народ срещу полските нашественици. Това е първата скулптура в Москва, открита е в 1818 г.

Реминисценция на Съветската епоха е Мавзолеят на Ленин с балсамираното тяло на вожда на пролетарската революция. Покрай Кремълската стена зад Мавзолея е Революционният Некропол, където се намират гробовете на Сталин, Брежнев, Андропов, лидери на Съветската държава, Юрий Гагарин – първият космонавт, Игор Курчатов – баща на съветската атомна бомба, Сергей Королев – баща на космическите кораби.

Държавният исторически музей е основан от император Александър ІІ през 1872 г. Историята и културата на руската държава е представена от повече от 4.5 млн експоната и 15 млн. листа уникални документи. Залите на музея, всяка от които в стила на съответната историческа епоха, съхраняват руски реликви от най-древни времена до началото на 20-ти век. Музеят е приютил също така археологически колекции, както и уникална колекция от монети, ордени и медали. Сред експонатите са документи и автографи, икони, портрети, печати, снимки, ръкописи и едни от първите печатни книги, стари оръжия, дрехи, предмети на приложното изкуство.  В Парадние Сени /главният вход/, се провеждат класически, хорови и други музикални събития.

Старият Английски Двор е архитектурен паметник датиращ от времето на Иван Грозни, намиращ се в най-старата част на Москва, наречена Зарядие. Тук са отсядали при посещението си в града английски търговци и дипломати. През 1556 – 1649 г. в Английския Двор са се помещавали едновременно Лондонската Московска Търговска компания и Английското посолство – първото официално представителство на западна държава в руската столица. През 1994 г. след дълга реконструкция музеят е открит за посетители.

Музеят Знаменски манастир е сред най-интересните стари паметници с оцелялата си петкуполна църква. Това е родово имение на болярина Романов, първият цар от династията Романови. През 19-ти век на територията на комплекса е открит един от първите московски музеи, който през 1998 г. е включен от Европейския международен форум в списъка на 30-те най-добри музеи в Европа. Тук може да се види интериора на богата болярска къща с автентични екземпляри на приложното изкуство. Посетителите могат да се запознаят с начина на живот на болярите, да надникнат в кабинета, дневната стая, женския атик и др. помещения. Експозицията съдържа също керамична работилница от 15 – 16-ти векове.