Избери град

Москва

Москва (на руски:  Москва, [mɐˈskva]) е столицата на Русия, намира се на едноименната река Москва и е с площ 1097,12 km² (0,01% от Русия, 88-мо място в Руската федерация). Има следните географски координати: 55° 45' с.ш. и 37° 56' и.д. Градът е най-населеният в Европа с 10 472 629 жители преброени през 2006 (7,13% от цялото население на Русия, 1-во място в Руската федерация).

За хотели в този град
Летище Домодедово
Летище Шереметиево
Летище Внуково
Карта на Московското метрото
 
Москва се намира в Централния федерален окръг, административен център е на Московска област (без да влиза в нея), като има специален статут на субект на Руската федерация. Тя е била столица на Московското княжество, на Руската империя и на Съветския съюз. В нейния център се намира Кремъл — средновековна крепост, която днес служи за седалище на руския федерален президент. Катедралата „Свети Василий Блажени“ на Червения площад край Кремъл с елегантните си куполи е един от най-запомнящите се символи на Москва. Руската столица е сред най-скъпите градове в света.


Забележителности

За екскурзии в този град

Москва, столицата на Руската федерация, е един от главните световни мегаполиси с население над 10 млн. жители. Той е най-важният  индустриален, финансов и бизнес център на страната.

Москва е град с богати исторически и културни традиции, привличащ милиони туристи от целия свят. Първото споменаване на Москва в историческите хроники датира от 1147 година. По това време той е бил основан като селище от Княз Юрий Долгоруки. Голям паметник на основателя на Москва се издига сега на една от главните улици на руската столица – Тверская.

Най-старата част на града ни отвежда към епохата на цар Иван ІV, влязъл в историята с прозвището Грозни, когато започва интензивното каменно строителство, а религиозния и културен живот изживява истински подем. За съжаление няколко жестоки пожара причиняват сериозни щети на Москва, при което оцеляват много малко от построените сгради.

Повечето от забележителностите на града са архитектурни паметници, строени през 15-18-ти векове, но се срещат и такива от по-ранни периоди: напр. някои от катедралите на Кремъл, манастири, имения на боляри и князе. Съществени промени настъпват при царуването на Петър І, който през 1712 г. премества столицата на Русия в новопостроения град Санкт Петербург. Москва възвръща статута си на руска столица чак през 1918 г.

Москва играе решаваща роля при победата на Русия срещу нашествието на Наполеоновите войски през 1812 г. Събитията от тези дни са пресъздадени в Бородинската панорама – музей, който е включен в маршрута на панорамния тур на руската столица. След битката при Бородино армията на Наполен настъпвайки към Москва открива, че градът е изоставен от неговите жители. Те заминават заедно с отстъпващите руски войски и опожаряват домовете си, за да не попаднат в ръцете на френските завоеватели. Едномесечния престой на Наполеоновата армия в разрушения град я принуждава да се оттегли от Москва, а по-късно и от Русия.

Към края на 19-ти век ролята на Москва в културния живот на Русия нараства, построени са много нови музеи, художествени галерии, открити са нови театри. Сред тях най-известни са Пушкиновият музей на изящните изкуства, Третяковската художествена галерия, Болшой и Малий театър.

Коренни промени в архитектурния облик на Москва настъпват в годините след  установяване на съветската власт, когато много стари сгради са съборени до основи, а на тяхно място се издигат нови в типичния съветски архитектурен стил. Сред тях са седемте високо-издигащи се постройки, наречени Сталинските небостъргачи.

През последното десетилетие Москва претърпява значителни промени. Тези, които са посещавали за последен път града преди 7-8 години ще бъдат поразени от многото положителни промени. Много от историческите паметници са напълно реконструирани, включително Храма на Св. Спасителя, Възкресенската порта и Казанския събор на Червения площад. За туристите и гостите на града са открити нови пешеходни и паркови зони с голям брой сувенирни магазини, кафенета и ресторанти. Всяка година нови хотели отварят врати – както луксозни, част от световни хотелски вериги, така и малки частни хотели.

Москва има удобен и евтин обществен транспорт. Най-лесният начин да се достигне до всяка точка на града е, несъмнено, московското метро с неговите 160 станции и 11 линии с обща дължина над 260 км. Всеки ден от 05:35 сутринта до 01:00 ч. ,когато се затваря, метрото превозва над 10 млн. пътници. Московското метро е не само удобен обществен транспорт, но художественото оформление на неговите станции ги прави интересни места за посещение. Свидетелство за това са и наградите на някои от тях, получени на международни изложения в Брюксел и Париж. Посещението на метрото е също включено в Московската екскурзионна програма.

Москва е основната входна врата на Русия и начален пункт за голяма част от екскурзионните маршрути на Русия: Санкт Петербург, древните градове от т.нар. „Золотое кольцо”, Сибир, Езерото Байкал, Кавказ, Трансибирската железница.

 МОСКОВСКИЯ КРЕМЪЛ

От най-ранни времена Кремъл е служил като крепост, предназначена да брани града от нашествията на враговете. Той е обграден от висока стена от червени тухли с обща дължина 2235 м. По нейното протежение има 20 отбранителни кули, като никоя от тях не се повтаря. Най-известна е Спаската кула с часовника с диаметър повече от 6 метра. Първите каменни църкви се появяват през 14-ти век, а голямото строителство на Кремъл започва през 15-ти век. На Катедралния площад посетителят може да се запознае с няколкото църкви от това време, построени с участието на на най-добрите италиански архитекти. Най-красиви са „Успение Богородично” и „Св.Архангел” – със позлатени куполи и зидове от бял камък. Известни са със своите шедьоври на старата руска църковна стенопис и иконопис.

Камбанарията на Иван Велики привлича вниманието на всички туристи. Чак до началото на 20-ти век това е най-високата сграда в Москва – 81 м. Има един стар руски израз: висок колкото Иван Велики.

Измежду катедралите може да се открие и Грановитата Палата, използвана на времето за банкети уреждани от Руските царе след церемонията по коронясването. В нея също така са устройвани приеми на чуждестранни посланици, а така също чествания, държавни конференции и повечето от най-важните царски церемонии.

Големият Кремълски Дворец е служил за резиденция на руските императори при техните визити в Москва. Той е бил построен през 1849 г. от Константин Тон, същият архитект, който е проектирал известният Храм Св. Спасителя. Дворецът има 760 стаи и зали, като особено известна е Георгиевската зала.

Оръжейната палата в началото е била склад и работилница, в които са се изработвали и съхранявали различни видове оръжия. Настоящата сграда е издигната през 19-ти век и в днешно време е съкровищница на уникални сбирки – художествени предмети на изтъкнати майстори, изработени от злато и сребро. Една от тях изобилства от царски регалии с драгоценни камъни – корони, скиптъри и др. Музеят се гордее с оригиналните тронове на руските царе и луксозните рокли на руските императрици. Един от най-ценните екземпляри е Шапката на Мономах, наследствена корона за коронясване на руските царе, декорирана със скъпоценни камъни и кожа. Според легендата тази корона е била изпратена от византийския император Мономах на Великия Киевски княз Владимир Мономах.

Елмазният фонд на Русия, постоянна експозиция на Оръжейната палата, се гордее с уникалната си колекция от скъпоценни камъни и бижутерийни предмети от 18-ти и 19-ти векове: руски диаманти и брилянти, колекция от самородни късове злато и платина.   

Цар-пушка и Цар-камбана се считат за чудеса на руското леярско изкуство. Бронзовият 40-тонен Цар-пушка е излят през 16-ти век. Някои източници сочат, че оръдието е наречено така, заради огромния му размер, други – по името на убития Фьодор Иванович, син на цар Иван Грозни, чийто лик е изобразен върху цевта на оръдието. То е стояло на кремълската стена, но съгласно наличната информация никога не е стреляло. Цар-камбана е също с впечатляващи размери. Това е най-голямата камбана в света. Тежи 12 000 пуда /над 200 тона/, и е висока 6 м. Правен е опит да бъде вдигната, но неуспешно, а по време на пожар през 1737 г. камбаната се пуква и 11.5 тонно парче се откъсва от нея, което сега е поставено на пиедестала до камбаната.

Червеният площад е централният площад на града и заедно с Кремъл е визитната картичка на града. В миналото площадът е наричан Торг – търговско място и чак в средата на 17-ти век е наречен със сегашното си име.В староруския език думата червен означава красив, по същия начин красивите момичета били наричани  „красные девочки”.

Точно срещу Спаската врата се издига една платформа зад ограда от ковано желязо – Лобно място, където са били оповестявани важни царски укази и други документи, в това число и присъди. Но тя не е служила за екзекуции, за тази цел е имало друго място.

Истинско украшение на Червения площад е църквата „Св.Василий Блажени”. Тя е издигната по времето на цар Иван Грозни по случай подчиняването на Казанското царство от руската държава. Нейната необикновена архитектура с многоцветни куполи, обединени в обща група, оригинални декоративни форми и жизнерадостни цветове приковават погледите на посетителите  и радват окото.

Част от ансамбъла на Червения площад е и паметника на Минин и Пожарски, които в началото на 17-ти век предвождат освободителното движение на руския народ срещу полските нашественици. Това е първата скулптура в Москва, открита е в 1818 г.

Реминисценция на Съветската епоха е Мавзолеят на Ленин с балсамираното тяло на вожда на пролетарската революция. Покрай Кремълската стена зад Мавзолея е Революционният Некропол, където се намират гробовете на Сталин, Брежнев, Андропов, лидери на Съветската държава, Юрий Гагарин – първият космонавт, Игор Курчатов – баща на съветската атомна бомба, Сергей Королев – баща на космическите кораби.

Държавният исторически музей е основан от император Александър ІІ през 1872 г. Историята и културата на руската държава е представена от повече от 4.5 млн експоната и 15 млн. листа уникални документи. Залите на музея, всяка от които в стила на съответната историческа епоха, съхраняват руски реликви от най-древни времена до началото на 20-ти век. Музеят е приютил също така археологически колекции, както и уникална колекция от монети, ордени и медали. Сред експонатите са документи и автографи, икони, портрети, печати, снимки, ръкописи и едни от първите печатни книги, стари оръжия, дрехи, предмети на приложното изкуство.  В Парадние Сени /главният вход/, се провеждат класически, хорови и други музикални събития.

Старият Английски Двор е архитектурен паметник датиращ от времето на Иван Грозни, намиращ се в най-старата част на Москва, наречена Зарядие. Тук са отсядали при посещението си в града английски търговци и дипломати. През 1556 – 1649 г. в Английския Двор са се помещавали едновременно Лондонската Московска Търговска компания и Английското посолство – първото официално представителство на западна държава в руската столица. През 1994 г. след дълга реконструкция музеят е открит за посетители.

Музеят Знаменски манастир е сред най-интересните стари паметници с оцелялата си петкуполна църква. Това е родово имение на болярина Романов, първият цар от династията Романови. През 19-ти век на територията на комплекса е открит един от първите московски музеи, който през 1998 г. е включен от Европейския международен форум в списъка на 30-те най-добри музеи в Европа. Тук може да се види интериора на богата болярска къща с автентични екземпляри на приложното изкуство. Посетителите могат да се запознаят с начина на живот на болярите, да надникнат в кабинета, дневната стая, женския атик и др. помещения. Експозицията съдържа също керамична работилница от 15 – 16-ти векове.

Музеят „Панорама на Бородинската битка”

Експозицията показва сцени от битките по време на Отечествената война от 1812 г. срещу Наполеон.  Платно с обиколка 115 м. и височина 15 м. поразява посетителите с огромните си размери и натуралистичния си характер. Тук могат да се видят военни знамена, оръжия, амуниции и униформи на войници и офицери от руската армия. Отделна секция показва пленено оръжие от различни европейски държави, чиито войски са били част от Наполеоновата армия. Платформата за наблюдение на две нива позволява на посетителите да разгледат както цялата панорама, така и да изследват отблизо детайлите на битката.

Сталинския бункер е уникален мемориален комплекс на руската военна история.Изграден през 30-те години на миналия век той е бил тайният алтернативен команден пункт на Сталин по време на Втората световна война 1941-1945 г., със зала за конференции, работен офис и всички логистични услуги. Като музей комплексът е открит през 1996 г. Туристите могат да посетят конферентната зала, кабинета на Сталин и дневната стая.

Храмът на Св.Спасителя е огромна църква, която е била срината по време на съветския период и възстановена през 90-те години на миналия век. Замислена е като мемориал посветен на освобождението на Русия от Наполеоновите вайски през 1812 г. Строителството на църквата в стил  гръцко-византийска базилика започва в края на 19-ти век и продължава почти 20 години. Средствата за изграждането и са от дарения, а в строителството са въвлечени най-добрите специалисти: известни художници зографисват стените, най-талантливите скулптори  извайват релефите. През 1924 г. съветските власти вземат решение църквата да бъде съборена, за да се освободи място за проектирания Дворец на Съветите във формата на висока кула, завършваща със статуята на Ленин. Обаче, Дворецът на Съветите така и остава непостроен, а фундамента се използва за построяването на открит басейн. Днес Храмът е единствения музей в Москва, който съчетава функциите си с действаща църква. Музейната сбирка включва безценни реликви на разрушения паметник, фрагменти от табели с имена на герои от 1812 г., както и документи, свързани с разрушаването на Храма през 20-те години на миналия век.  Магическа панорама на Москва се разкрива от наблюдателната площадка на Храма, висока 40 м.

Новодевичи манастир

Ако погледнете града от наблюдателната площадка на Воробевия хълм в лявата част можете да съзрете ясно очертанията на Новодевичия метох, изграден от червени тухли и бял камък.  Идеята за този метох е била замислена от бащата на Иван Грозни, който през 1525 г. решава да издигне манастир и Смоленския събор в памет на освобождението на град Смоленск от литовската окупация. Дълго време метохът е бил място за уединен живот на вдовици на князе и боляри и техните дъщери-сираци. След като жената се оттегли в метоха цялото и имущество се предава на Манастира. Голям принос за развитието на метоха и за неговия архитектурен ансамбъл има царевна София, заточена в манастира, след като брат и Петър І идва на власт. Първата жена на Петър І също е живяла там. Смоленският събор съдържа фрески от 16-ти век, иконостаси от дърворезба и предмети изработени от царските майстори. През 1922 г. в Манастира е открит Музей – филиал на Историческия музей.

Казанският събор е руска православна църква, разположена в североизточния ъгъл на Червения площад в Москва. Настоящата сграда е реконструиран вариант на оригиналната църква, която е била разрушена по заповед на тогавашния държавен ръководител Йосиф Сталин през 1936 г. Оригиналната църква е била издигната като светилище в началото на 30-те години на 17-ти век, за да ознаменува освобождението на града от полските нашественици, извършено от доброволческата армия на руския народ. В 1936 г., когато Червения площад е бил приготвен за военния парад Сталин дава заповед площадът да бъде очистен от църкви. Въпреки усилията на известни архитекти да я спасят , те не успяват да предотвратят разрушаването и /все пак успяват да спасят другия храм – този на „Василий Блажени”/. След падането на Съветската власт през 90-те години на миналия век, Казанската църква е първата напълно възстановена църква. Реставрацията се извършва на базата на детайлни чертежи и фотографии на първоначалния архитект на сградата Петър Барановски, правени преди разрушаването и през 1936 г.

Държавният Музей на изобразителното изкуство на името на Пушкин

Музеят отваря врати през 1912 г. в присъствието на император Николай II. Сградата е проектирана от архитект Р. Клайн. Фасадата е декорирана от антични йонийски колони . Всяка стая на музея е декорирана в известния йонийски стил. Благодарение на уникалната си колекция от картини и редки антични оригинали този музей достига наистина ниво от световна класа.

Музеят е известен с колекцията си от платна от периода на Европейския Ренесанс, той съхранява картини, чиито автори са видни представители на прочути школи от Италия, Холандия, Германия и Франция. Особено известни са колекциите на импресионистите: Сезан, Гоген, Моне, Дега, Ван Гог, както и картините на майстори от началото на 20-ти век: Матис, Пикасо, Русо, Кандински, Шагал. Наред с постоянната експозиция музеят организира интересни изложби. Най-големите световни галерии гостуват тук със свои експозиции. За повече от 2 десетилетия музеят провежда Декемврийските вечери на Святослав Рихтер, уникално културно събитие, демонстриращо единството на музикалното и различните видове пластично изкуство. Фестивалът има международен статут, заради многото изтъкнати национални и чуждестранни музиканти вземащи участие в него. Художествен консултант на фестивала е известният музикант Юрий Башмет. Фестивалът обикновено по време съвпада с организирането на международни изложби, включващи участието на националните музеи – Ермитажа и руския музей в Санкт Петербург, Третяковската галерия от Москва и чуждестранните музеи – Лувъра и Музей дОрсе в Париж, Националната галерия в Лондон, Музеят на съвременното изкуство в Ню Йорк, художествената галерия в Дрезден и много други.

Държавната Третяковска галерия е най-известната съкровищница на руското изобразително изкуство в света. Историята на галерията започва в 1856 т., когато московският търговец Павел Третяков придобива картини от съвременни руски художници с цел да създаде колекция, която впоследствие да прерасне в музей на националното изкуство. През 1892 г. Третяков подарява своята вече добила известност  колекция на руската държава. Фасадата на сградата, в която се помещава галерията е проектирана от художника Виктор Васнецов в специфичен руски приказен стил. Построена е през 1902-04 година южно от Московския Кремъл. През 20-ти век галерията присъединява към себе си още няколко съседни постройки, в т.ч. църквата „Св.Николай” от 17-ти век. Колекцията на галерията съдържа повече от 130 000 експоната – от „Теотокос” на  Владимир и „Светата Троица” на Андрей Рубльов до монументалната „Композиция VII” от Василий Кандински и „Черният площад” на Казимир Малевич. През 1977 г. галерията приютява значителна част от колекцията на Георги Костакис.

Величествената сграда на Болшой Театър веднага се рапознава, заради многобройните фотографии на фасадата и. Театърт е открит през 1825 г.  и със своя класически стил, интериор и декорация е признат от съвременниците си за най-добрия театър в Европа нареждащ се до такъв именит театър като Миланската скала. Понастоящем Болшой театър е главният национален балетен и оперен театър в Русия, а репертоарът му включва шедьоври на руското музикално изкуство от 19-20ти век, както и съвременни музикални и драматични творби. Най-изтъкнатите артисти считат за голяма чест да се изяват на неговата сцена. През 2005 г. сградата беше затворена за реконструкция, а постановките продължиха на новата сцена на Болшой театър, разположена в специално построена за целта съседна сграда.

Държавният музей Коломенское е уникален природен и културен комплекс в Москва, бивша резиденция на руските царе. Особено впечатляваща е красивата църква „Възнесение Господне”, една от първите с каменен покрив църкви в Русия. Според легендата, църквата е била построена в чест на раждането на дългоочаквания син на Великия княз Василий III – Иван, бъдещия Иван Грозни. В Коломенское е бил построен огромен дървен дворец, който не е оцелял до наше време. Съвременниците са наричали този дворец осмото чудо на света. Неговият макет сега е изложен в музея.  Музеят редовно урежда изложби на руските заняти и приложно изкуство, както и на съвременно декоративно и приложно изкуство. На територията на комплекса се провеждат изискани партита, музикални фестивали и концерти, както и други развлекателни мероприятия.

Кусково е чудесен дворцов и парков ансамбъл от 18-ти век, провинциална резиденция на една от най-богатите руски фамилии – Шереметьеви. До наше време са достигнали 20 уникални архитектурни паметника, включая Двореца, Грото, Голямата каменна консерватория, старата църква. Дворецът съхранява чудесна колекция от картини, скулптури, порцелан и керамика. Един от акцентите на имението е добре запазеният Френски парк с мраморни скулптури, изкуствени езерца и оригинални павилиони.



Copyright © 2010. Elitaire Ltd. - Всички права запазени - Created by: izberisi.com