Открий Русия

История

От славянските племена до Великото Московско Княжество /7ми - 17ти век/

Киевска Рус, Приемане на християнството, Татаро-Монголското нашествие, Възходът на Московското Княжество, Иван Грозни, Размирните времена, Романовата династия.
7-8 век: Племената на източните славяни - древните предшественици на русите, са заели Източноевропейската равнина през 7-ми век, след което постепенно стават доминираща сила. Руснаците или русите са били едно от славянските племена, но по-късно това име се прилага за голяма част от народа, който се установява в областта между Балтийско, Бяло, Каспийско и Черно море.
9 век: Създадена е Киевска Рус, предшественик на днешните Русия, Украйна и Беларус. Според руски хроники, Рюрик е избран за владетел на Новгород през 862 година. Неговият наследник Олег Пророка се придвижва на юг и основава държавата със столица Киев. Ето защо тази страна е наречена Киевска Рус. Други главни градове на славяните са Суздал, Чернигов, Ростов, Владимир, Новгород. Киевска Рус скоро обединява по-голямата част от източно-славянските земи. 

10-11 векове: Киевска Рус става най-голямата и най-просперираща държава в Европа. През 988 година нейният владетел, княз Владимир, приема от Византия християнството като господстваща религия в княжеството.

12 век: С времето регионалните центрове стават достатъчно силни, за да обявят независимостта си от Киев. В резултат на този процес Киевска Рус се трансформира в общност на независими княжества.Киев загубва своята доминираща роля, за сметка на Владимиро-Суздалкото княжество на северо-изток, Новгород на северо-запад и Галиция-Волхиния на юго-запад.

13 век: Киевска Рус е нападната от Монголите. Разединените армии на княжествата са разбити една по една. Последицата от това е разрушаването на Киев и смъртта на около половината от общото население на Рус. Нашествениците, по-късно известни като татари, образуват държавата на Златната Орда, която подчинява руските княжества за повече от три столетия. Псков и Новгородската република са единствените региони, които остават независими. Водени от Александър Невски новгородчани отблъскват нахлулите шведи в Ледената битка през 1242 година и спират техните опити за колонизация на Северна Рус.

14 век: Най-силният наследник на Киевска Рус е Великото Московско Княжество или Московия, както е наричано от Западните хронисти, първоначално част от Владимиро-Суздалското княжество. Предимството на Москва е било отдалечената и гориста местност, което е предпазвало от чести атаки на монголите. Москва започва да засилва своето влияние в Западна Русия в началото на 14-ти век. Московските князе успяват да установят добри отношения с монголите и използват това за увеличаване богатството и мощта на Москва. Князът на Москва  Дмитрий Донски , поддържан от Руската православна църква събира обединената армия на руските княжества, за да победи монголите в суровата Куликовска битка през 1380 година.

15 век: Иван III (наричан Иван Велики) слага край на татарското владичество и обединява цялата Централна и Северна Рус под властта на Москва. Той е първият , който си присвоява титлата "Велик Княз на цяла Русия". След падането на Константинопол през 1453 година Москва предявява претенциите си за наследник на Източната Римска империя. Иван III се оженва за София Палеологина, племенница на последния византийски император Константин XI и възприема византийския двуглав орел като свой символ и като символ на Русия. В крайна сметка, в последните години на 15-ти век Московия придобива контрол над по-голямата част от руските земи и започва да отправя поглед към по-далечни. С помощта на италиански архитекти са построени Кремълските стени и кули от червени тухли.  

16 век: В резултат на развитието на идеята за Трети Рим, Великият княз Иван IV официално е коронясан като първият цар /Руският вариант на византийския "цезар"/ на Русия през 1547 година. В историческите хроники е влязъл като Иван Грозни заради своето брутално и жестоко отношение към своите опоненти и противници. По време на неговото царуване Русия удвоява своята територия подчинявайки татарските държави по течението на река Волга и колонизира Сибир. До края на 16-ти век Русия е превърната в мултиетническа, мултирелигиозна и трансконтинентална държава. В памет на победата над Казанския каганат на Червения площад е издигната великолепната църква "Св.Василий".

17 век: Смъртта на сина на Иван Грозни отбелязва края на старата Рюрикова династия, което води до период на хаос и граждански размирици, наречен Смутно време. В битката за престола се включват много кандидати. Нестабилната ситуация е използвана от Швеция и Полша, които нахлуват в руските територии и дори завладяват Москва през 1610 година. Но Русия успява да ги отблъсне  с помощта на търговеца Минин и княз Пожарски /виж паметника им на Червения площад/, които оглавяват народното опълчение, прогонват поляците и възвръщат изгубените територии. Новият цар се качва на престола през 1613 година. Това е Михаил Романов, който поставя началото на 300-годишното царуване на Романовата династия, което продължава до революцията през 1917 година.

Руската империя (18-ти - началото на 20-ти век)

Реформите на Петър Велики, царуването на Екатерина Велика, войната срещу Наполеон, последният руски цар.

18 век: При царуването на Петър Велики, през 1721 година, Русия е обявена за Империя и е призната за световна сила. Петър Велики дава тласък на развитието на Русия. Той активно провежда реформи за модернизация на руската военна и административна структура, стимулира представителите на знатното съсловие към придобиване на образование в Европа и наема европейски инженери и учени на служба в Русия. Той е убеден, че интензивните контакти с Европа ще имат положително влияние върху успешното развитие на страната. Русия получава достъп до Балтийско море, разбивайки шведите в Голямата Северна война. Петър основава Санкт-Петербург на новопридобитото Балтийско крайбрежие през 1703 година. Градът бързо се разраства и през 1712 година Петър го прави столица на Руската империя. Построяването на новата столица се превръща в амбициозен проект в изграждането на Санкт-Петербург като най-красивия град в Европа. 
Екатерина Велика, която управлява от 1762 до 1796 година, продължава усилията на Петър за превръщането на Русия в една от най-могъщите държави в Европа. При нейното царуване Руската империя се разширява, подобрява се нейната администрация и продължава модернизацията и в унисон с тенденциите в Западна Европа. Екатерина придвижва границите на Русия до бреговете на Черно море, колонизира Аляска и дори основава някои селища в Калифорния /Форт Рос/. През 1820 година руска експедиция открива Антарктическия континент. Екатерина се прославя като патрон на изкуствата, литературата и образованието. Нейното покровителство за развитието на изкуствата в Русия надминава това на всеки друг руски владетел преди и след нея. Началото на световноизвестният музей Ермитаж  е поставено от личната колекция на Екатерина. Една от най-известните забележителности на Санкт-Петербург - Бронзовият конник, паметник на Петър Велики - е построен по нареждане на Екатерина.
19 век: Нахлуването на Наполеоновите войски в Русия на върха на неговата мощ през 1812 година довежда до краха на армията му, и в крайна сметка, на империята му. Тази кампания е известна с битките при Бородино и Малоярославец и масовата партизанска война организирана от казаците и селяните. Руснаците изгонват Наполеон от страната и преминават през цяла Европа до Париж. Нахлуването в Русия се оказва фатално за Наполеон. Той загубва 95% от армията си. Като резултат, Наполеон е детрониран и изпратен на заточение на остров "Св.Елена" през 1815 година.

Няколко образовани дворяни имат желание да реформират страната по френски революционен образец. Те правят опит за въоръжено въстание през 1825 година в Санкт-Петербург и Украйна, което е потушено лесно от държавата. Някои въстаници /наречени декабристи, тъй като въстанието избухва през декември/ са наказани със смърт, други са заточени в Сибир. Техните съпруги следват декабристите до Сибир и стават повод да се роди руският израз "декабристка жена", което означава най-високо ниво на съпружеска вярност.
Периодът на Златния век на руската поезия започва в началото на 19-ти век с Александър Пушкин, считан за основател на модерната руска литература и често описван като "Руският Шекспир". Продължава с поезията на Михаил Лермонтов и Алексей Некрасов, драмите на Александър Островски и Антон Чехов и прозата на Николай Гогол, Иван Тургенев, Лев Толстой, Фьодор Достоевски. Някои руски писатели, като Толстой и Достоевски, са известни също като философи, докато много повече автори са познати преди всичко с техните философски творби. Руската философия процъфтява от 19-ти век, когато в началото е дефинирана от опозицията на западняците, защитаващи следването от страна на Русия на политическите и икономически модели на Западна Европа и славянофилите, които настояват за развитието на Русия като уникална цивилизация. Музиката през 19-ти век се определя от напрежението между класическия композитор Михаил Глинка и неговите последователи, които прегръщат руската национална идентичност и добавят религиозни и фолклорни елементи в своите композиции, и Руското Музикално Общество, което е музикално консервативно. По-късната романтична традиция на Чайковски, един от най-великите композитори на романтичната епоха, е пренесена в 20-ти век от Сергей Рахманинов, един от последните велики асове на романтичния стил в европейската класическа музика. 

Александър Втори, наричан Освободителя, постановява значимата Велика Реформа, вкючително Реформата от 1861 година за премахване на крепостничеството на селяните, индустриализацията, модернизацията на руската армия. Руската войска успешно освобождава България от Отоманското робство по време на Руско-Турската война през 1877/1878 година.

Много социално-икономически конфликти, обаче, се задълбочават по време на царуването на Александър Трети /1881 - 1894/ и неговия син Николай Втори /1894 - 1917/. Тежките условия във фабриките създават масова подкрепа за революционното социалистическо движение. През 1905 година Русия загубва войната с Япония, което довежда до масови вълнения по цялата страна. Николай е принуден да въведе институцията парламент, т.нар. Дума. През 1914 година Русия влиза в Първата световна война. Тази война става значим фактор в рухването на Руската империя. Постоянното влошаване на жизнения стандарт, неефективността на държавната система, довеждат до поредица от бунтове и стачки по цяла Русия и до революцията през 1917 година.

Съветския период (1917-1991)

Падането на монархията, Болшевишкото въстание и Гражданската война, раждането на Съветския съюз, Гагарин - първият човек в Космоса, Олимпийските игри-80, Перестройката, разпадането на Съветския съюз.

Първата революция, която сваля руската монархия се извършва на 27 февруари 1917 година. Николай II предава властта на Временното правителство - нестабилна коалиция от различни политически партии. Това правителство не успява да осъществи контрол над цялата страна и да реши многото проблеми довели до февруарската революция. Болшевиките водени от Владимир Ленин организират въстание на 25 октомври  и свалят Временното правителство. Като резултат от Октомврийската революция избухва Гражданската война между новия режим и контрареволюционното Бяло движение. Това струва живота на милиони хора, а икономиката и инфраструктурата получат тежки поражения. Русия загубва контрола над Полша, Финландия, Литва, Естония и Латвия. Страната изпада в хаоса, който продължава до 1922 година, когато болшевиките побеждават окончателно.  Руската Съветска Федеративна Социалистическа република заедно с други три съветски републики образува Съюза на Съветските социалистически републики на 30 декември 1922 година. Броят на републиките се увеличава през годините и достига накрая до 15. Москва става столица на новата държава.

На 22 юни 1941 година нацистка Германия нарушава пакта за ненападение и нахлува на територията на Съветския съюз с най-големите и мощни въоръжени сили в човешката история. Периодът на Втората световна война от 1941 - 1945 година е известен в Русия като Великата Отечествена война. Въпреки, че германската армия в началото има решаващ успех нейната яростна атака е спряна в битката за Москва, след това в битката за Сталинград и в битката при Курск. Съветските въоръжени сили започват победонодното освобождаване на Съветския съюз и Източна Европа и завземат Берлин през май 1945 година. След отбелязването на тази победа с победен парад в Москва през 1945 година, Съветската армия прогонва японската армия от Китайска Манджурия и Северна Корея, давайки своя принос в съюзническата победа над Япония. Девети май става национален празник и се отбелязва с голям военен парад на Червения площад. 

Съветския съюз загубва повече от  25 милиона души в тази война, но си спечелва статута на водеща държава в света. Скоро след войната бившите съюзници стават врагове, заради противоречивите виждания за бъдещето на Европа, което става причина за навлизането на отношенията им в т.нар период на Студената война.

През 1957 година Съветският съюз изстрелва първия изкуствен спътник на земята Спутник 1, а руският космонавт Юрий Гагарин става първият човек покорил Космоса на 12 април 1961 година. Две години по-късно Валентина Терешкова става първата жена, която полетява в Космоса, а скоро след това Алексей Леонов излиза в открития Космос. 

През 1980 година Москва става домакин на летните Олимпийски игри, а през 1998 година и на Първите световни младежки игри.

До преди 1991 година Съветската икономика е втора по мощ в света, но през последните години тя пострада от съкращаване на производството, огромния бюджетен дефицит и инфлацията. През 1985 година стартира реформата на съветското общество под инициативата на съветския лидер Михаил Горбачов. Гласността /свободен обществен достъп до информацията/ и перестройката /социално и политическо преустройство/ бяха прокламирани и утвърдени като основните инструменти за модернизацията на страната и внедряване на демократичните принципи в обществото и държавната система. Кризата, обаче, не беше преодоляна и това доведе до разпадане на Съветския съюз. След неуспешния военен преврат срещу Горбачов през август 1991 година, Съветския съюз прекрати съществуването си. 

Съвременна Русия (1991-2010)

Реформите на Елцин, Путин на политическата сцена, възходът на нова Русия.

Когато 15 републики на бившия Съветски съюз обявиха своята незевисимост, Руската Федерация стана негов наследник. Русия пое отговорността за уреждане на външните дългове на Съветския съюз, макар че неговото население съставляваше само половината от общото население на Съветския съюз при неговото разпадане. По време на 8-те години под ръководството на Борис Елцин страната коренно се промени. Елцин обяви широк комплекс от радикални, пазарно-ориентирани реформи, наред със "шокова терапия", в това число приватизация и пазарна и търговска либерализация. Това доведе до шоково нарастване на цените и масова безработица. Депресията в държавата и икономиката доведе от своя страна до срив в социалната система, сериозно нарушаване на законността и ръст на престъпността. До края на 90-те години страната премина през няколко кризи, след което започна силен икономически растеж. 

На 31 декември 1999 година Президентът Елцин подаде оставка, предавайки поста на новоназначения министър-председател Владимир Путин, който спечели президентските избори през 2000 година. Успехите на управлението на Путин във възстановяването на реда, стабилността, подобряването на жизнения стандарт и нарастването на влиянието на Русия на световната сцена му донесоха широка популярност в Русия. На 2-ри март 2008 година Дмитрий Медведев беше избран за Президент на Русия, а Путин стана Министър-председател.



Copyright © 2010. Elitaire Ltd. - Всички права запазени - Created by: izberisi.com