Екскурзии на място

Посещение на Руският Музей от 14 евро

Тръгване от: Санкт Петербург на 01.01.2012
Маршрут: Санкт Петербург
Продължителност: 2 часа
Цена: 14,00 eur
Руски Музей, Санкт-Петербург

Продължителност на екскурзията:  2 часа

Началото на историята на Михайловския дворец, в който днес се помещава Руският музей, е свързано с рождението на великия княз Михаил. Тогава, през 1798 година, император Павел Първи заповядва ежегодно да се отделят по няколкостотин хиляди рубли за построяване в бъдеще на дворец за неговия по-малък син, който по разкош и комфорт би соответствал на величието и вкусовете на императорската фамилия.
Августейшият родител не е имал щастието да види въплъщението на замисъла си преживе - след три години той става жертва на дворцов преврат. Но волята на господаря е изпълнена безпрекословно и паричните суми се отделят редовно. Когато великият княз Михаил Павлович става на 21 години, а натрупаната сума достига 9 милиона, строителството на двореца започва.



На 17 април 1819 година император Александър Първи, по-голям брат на Михаил Павлович, поставя в основите на новия дворец каменен ковчег със сребърни монети и сребърна плоча с паметен надпис. Автор на проекта и строител на двореца е архитект Карл Иванович Роси /1775-1849/ - гениален строител, създател на най-крупните архитектурни ансамбли в стил ампир, довършил застрояването на централната част на Петербург във второто и третото десетилетие на 19-ти век. Именно те задават архитектурния мащаб и ритъм, съразмерни и съзвучни на широкото равнино пространство.

Истински бисер сред творенията на великия Роси е градостроителният комплекс, център на който става Михайловския дворец. Архитекта успява да достигне тук най-висока степен на хармонично съчетание на дворцовата сграда с ландшафтното и архитектурно обкръжение. "Този дворец представлява ,безусловно, триумф на най-новата архитектура" - пише английският учен Гренвил, посетил Русия през 1826 г. - "той не само превъзхожда всичко видяно в Тюйлери и другите кралски дворци на континента, но е със сигурност единственият по рода си".

Външният вид на главната сграда и западното крило на двореца са се съхранили до наши дни практически без изменения. От интериорите в днешно време само два могат да ни дадат пълна представа за таланта на архитекта и неговия първоначален замисъл и за миналото великолепие на княжеските покои - това са главния вестибюл и бялата зала. И двата са истински шедьоври на изкуството на класическия интериор.
Великолепен главен вестибюл с широко парадно стълбище с две разклонения, водещи към талерията на втория етаж, украсено с 18 грандиозни колони от коринтски тип. 
Съвършенство и удивителна съразмерност на всички елементи демонстрира Бялата зала, разположена в центъра на анфиладата на втория етаж и представляваща уникален петербургски дворцов интериор от пълвата четвърт на 19-ти век. Независимо от пораженията, нанесени в резултат на приспособяването на сградата за музей, тук са се запазили живописното и скулптурно оформление на залата и оригиналните мебели, създадени по скици на К.Роси, а така също и произведения на приложното изкуство. Любопитно е,че художественото съвършенство на Бялата зала е оценено толкова високо от съвременниците, че е било решено неин модел да бъде поднесен като подарък на английския крал Джордж IV.

След смъртта на великия княз Михаил Павлович през 1849 година, на смяна на фееричния разкош на великосветските балове идва по-изтънчената атмосфера на артистичния салон на великата княгиня Елена Павловна. Тук се събират столични и чуждестранни знаменитости, обществени деятели и политици, музиканти и композитори, учени и писатели. Тук се заражда Руското музикално общество, а след това и първата в Русия консерватория.

Тъй като Михайловския дворец е принадлежал на фамилията Романови, а те се явяват германски поданици, Александър Трети решава да изкупи двореца с пари от хазната. Този му замисъл осъществява неговият син, младият император Николай Втори. Съдбата на двореца е окончателно решена на 13 април 1895 година, когато с Указ на Николай Втори се учредява "Руски музей на император Александър Трети".
Така, накрая се сливат в едно отдавна чакащата въплъщение идея за създаването на държавен музей на отечественото изобразително изкуство и съдбата на двореца отдавна чакащ своето истинско а не суетно предназначение.

Днес Руският музей е най-големият музей в света, посветен на руското изобразително изкуство от 12-ти до 20-ти век. Броят на експонатите надхвърля 320 000 творби.

Работно време: всеки ден от 11:00 до 18:00
Почивен ден – вторник.
Адрес: Инженерная ул., 4.
Транспорт: ст.м. „Невский проспект”, „Гостиный двор”
www.rusmuseum.ru



Цени от:
транспорт
мин 2 души
мин 6 души
мин 10 души
с транспорт
58
29
21
без транспорт
32
18
14

*Цените са в евро на човек и включват индивидуален за клиентите екскурзоводски съпровод на руски език и входни такси. Цените важат само при предварителна поръчка, записване и плащане в България.
- възможност за екскурзовод с български език срещу доплащане

За въпроси и запитвания за места, не се колебайте да се свържете с нас:
052 61 30 40
052 61 59 49
052 91 74 64
info@allrussia.eu



Карта на местността


Няма налична карта.

Запитване



Copyright © 2010. Elitaire Ltd. - Всички права запазени - Created by: izberisi.com